Тъм

Къде е тъмата?

Там нейде в гората?

В гората ли? Не! 

сред мъглата на тълпата!

Там е и се носи.

Там стои и проси!

Не щеш ли ти да го разбира,

кат' усойница гнездо си събира.

Без милост и без жалост,

без искрица вялост,

тя се кат' море разплисква 

и своя дял безмилостно изисква.

Бързо, бягайте братя,

да се скрием от нея всятя!

Мирис на вятър и пепел от време.

Миля... и отново без да спреме.

Ето накрай земята,

сам съм пак пред листата на гората.

Извор... и песента водна, 

рекичка мъничка... душа сродна.

Тъкмо да пия и лик да измия, 

когато я съзирам

стои там

насред полята

и се къпе във росата,

истината за тъмата...

Сякаш тя нежно и небрежно

гали ми слуха

и отговорът ми сервира под носа:

"Не е тя в гората, 

нито сред мъглата на тълпата.

Не е и насред полето,

нито пък е във морето,

няма я дори в небето, 

Те е във страха,

във страха й е дъха!"

J.V.