Където е текло там пак ще тече - из наръчник на ВиК техник

Прибирам се вкъщи и познай - някой е затворил вратата на хладилник и спрял печката. Бива ли такова нещо! Възмутих се! За щастие ютията още беше пусната и ризата ми бе станала на въглен. Облякох я с полу-кисела физиономия и забързан излязох. Имах важна среща със супер мацка - кварталната котка Дори. Закъснях, но тя стоеше и си ближеше космите неглижарски. Пристъпих мъжествено напред и я замяучих, но тя продължи да се прави на недосегаема. Сърдита е - ясно. Върви ги разбери тези мацки... А пък може и котарак да си е намерила, не искам да й се бъркам в работата.
След като срещата ми се провали, реших да мина на друг вид Дейта и отидох да гледам Стар Трек. Безумие с краставици! Оказа се, че Дейта не се вясна в целия филм - някаква нова измишльотина. Оф, намусих се още повече, що за тъп ден. Всичко се объркваше!
Край, реших че не мога да издържам вече и отидох до Мак Доналдс да се килна на гишето и да си поръчам един бъргер със салатка. Сторих го, дори не ми мигна окото - всъщност наистина не мигах, защото ми се привидя, че касиерката играе на вълчи поглед с мен. Ха, намери си майстора тя! Ама защо трябваше чак охраната да викат и да ми обясняват да не я зяпам като съблезъб наркостен - все едно съм някакъв обикновен криминоген. Забих два шамара на охраната и докато се опомни, си платих сметката и гепих хамбъргъра. За салатата не остана време, а и щеше да ми развали аеродинамиката докато прелитах през ескалатора към изхода. Това определено не беше моят ден, е нищо - утре също е ден, може пък да ми излезе късмета с някой фалафел или току-виж пуснали зоологическата и докарали някоя секси ленивка. Малеее, колко ще кефско да я зяпам как гризе моркови цял ден... Ех мечти, ама стига съм се реел из облаците, че най-много да падна в някоя дупка в разкопките на пътя.




Константин

Сезони

Усмивка всред зимната игра, грижа скрита във душа.
Веещ се на слънцето чаршаф, простор и мирна синева.
Каменна преграда, зид - мравка и една пчела.
Тиха дума, полъх на бреза, монета пъхната в пазвата за спомен ей така.
Шум от отмиващи вълни, солени като дълго кътани сълзи.
Светулка бързаща сама, диреща сродница в нощта.
Горски стъпки - тиха пукота, песен на есенни листа.
Луна прегърнала мъгла, скреж и канелени стебла.
Крепост от бяла мекота - снежна детска планина.
Време скрито в чернова, пропито в книгата на вечността.




Константин