Знаетели, има на света едно нещо - велико!
То е по-силно от стоманата, ала по-нежно от полъха на вятъра.
То е по-горещо от огнената жар, неугасимо и в най-дълбокия океан.
То е по-солидно от планините по света, по-голямо от царства и империи.
То е по-твърдо от диамантената руда, ала по-меко е и от коприна.
Знаете ли кое е то? Кое е това чудно нещо, без което мигом загубен би бил светът?
Истината за него живее в чистотата на детските очи,
да - точно в тези малки изначални огледала на битието.
Там, откъдето всичко минава в своята първична красота и белота.
Точно те виждат най-ясно това чудно и дивно нещо.
Разпознават го и го приемат, то е винаги до тях, закрилящо ги с мека топлина.
То е майчината любов - притулена в милувка, скрита зад целувка.
Майчината любов - която се тревожи и боли, която от радост пролива сълзи.
Защото майките са крехки същества, но за децата си стават покорители на всяка бъднина,
истински ангели от плът и кръв, разпръскващи своята лазурна светлина,
носещи със себе си топлина и ефирна доброта.
Константин
