Жена

Стоеше тя там, изящна -
до речната безспирна хладнина,
стоеше и песен с нежен глас плетеше,
сякаш на струни от копринени слова.

Птичките край нея весело летяха,
дърветата галено със сянка я обляха,
а вирът нормално руен,
тук беше сякаш нарочно по-тих - не буен,
по-дълго да я зърне,
отражението й да прегърне.

Усмивката й беше нежна като розови цветя,
устните й алени като в приказка една,
кожата й нежна като сутрешна слана,
а косите й бяха като млади водопади,
стичащи се прави по нейната страна.
Очите й бяха като небесна синева.
Ухаеше на свежест,
ухаеше на красота.


Ж.В.

Щастието

Някъде сред простора на залязващото слъце,
отвъд примигващите, весели звезди,
някъде на изток, или може би на юг,
сред далечните и необятни бъднини,
някъде там, посред и мъничко встрани,
е щастието, тъй истински само.
Стои и плаче, защото щастието, не знаете ли, е нещастно!
Гледа хора вкупом идват, поглеждат го невиждащо в очите,
след това припряно, бързо, бързо си отиват по бедите.

Ах, хорица мънички, нещастни,
защо тъй вие щастието терзаете, ужасни?
Нима не знаете, че за да не е щастието унило,
трябва то да е с вас дружило?
Как така не проумяхте и истината не видяхте,
че за да сте вий истински усмихнати, засмени,
трябва да сте с душите си единни - някак си сплотени.

Бъдете по-истински, по-цели,
по-някак-си същинско-смели!
Бъдете себе си, не други!
Обичайте, но не с хули!
Защото в любовта са очилата,
с които се виждат на щастието делата.
Като го разпознаете, го прегърнете,
по челото го целунето и нежно с милувка го утешете.


Ж.В.

Сивото бяло

Бродя из сивото на бялото черно,
стъпвам по праха на вечната лъжа,
ходя по моста на утрешните обещания.
Нося се тихо, плавно и бавно,
сам сред тълпа от плахи герои.
Вперил съм поглед в хоризонта,
далеко, далеко, на две педи от мене.
Душа покорно навел, гонещ поредната цел.

Сърцето думти, мозъкът фучи, а времето лети ли лети.

Синевата чернее, чернотата синее,
слънцето се белее, а луната искрящо си грее.

Плътно мълчание, прикрито с бъбривост.
Силно терзание, укрито в ленивост.

Капки дъжд падат, солени и болни.
Буря се разраства - буря от падащи звезди,
милите загиващи очи.

Тихото екне,
парещо като леден полъх.
А сивото бяло нейде се чернее,
нейде се белее.


Ж.В.