В безтегловност се нося към простора на необятността.
Пред мен се простира бъдещето, вплетено в една мечта,
зад мен минава миналото, бродирано на една сълза.
Не искам да знам кой съм, нито кога съм.
Не искам да мисля за тревоги и неволи.
Люлея се аз на невидимата люлка,
изпаднал в съня на своята забрава.
Но ето я - Земята, там нейде далеко.
Малка и обла...
Сива и гола...
Стоя и я гледам, или пък мене гледа?
Дочувам я, сякаш на ухо ми пришепва:
'Сбогом, сполай ти, любими човече.'
Кораби безброй... бяха, но вече ги няма.
Аз съм последен,
но и първи бях тук...
Аз съм един от многото,
човек сред нощта.
Стоя и се рея из бездната небесна,
стоя и наивно се чудя къде ли сгреших.
Мъдростта идва с времето,
ала то си отиде, от мене отпратено.
Защо тъй бездушно постъпих?
Ако можех да слушам щях да чуя,
ако можех да гледам щях да видя,
ако можех да разбирам щях да проумея.
Защото не можех да слушам - говорих,
защото не можех да гледам - сочих,
защото не можех да разбирам - обяснявах.
Който ме чул, сглупил е,
който ме последвал, сгрешил е,
който ме разбрал, безумец е.
Красотата е тиха, вплетена в нощта,
очите ми се радват, сърцето ми кърви.
Земьо, о земьо прости ми,
прости ми че те изоставям за друга,
прости ми защото прегръдката ми е отровна,
прости ми защото ласката ми е груба, остра, метална,
прости ми защото целувката ми е огън...
Простете ми животни, защото ви прострелях и изтребих,
простете ми риби, защото ви в мрежа улових,
простете ми влечухи, защото ви с ботуш стъпках,
простете ми птици, защото крилата ви строших,
простете ми дървета, защото ви изсякох,
простете ми ливади, защото ви отрових,
простете ми братя, защото ви обрекох.
Но не! Стига! Безумие е да се за миналото мисли прекомерно!
Бъдещето е пред мен, пред мен и моите братя.
Там - нейде сред сърцевината на пустощта - се крие звезда,
а до нея още една малка Земя...
Сега е моят шанс за спасение,
шанс за изкупление и ново начало.
Там на планетата дива,
с природа игрива...
Ето, аз съм оптимист,
защото знам, че от грешките си съм се поучил
и от тук нататък само бих сполучил.
Но дали това е така,
защото винаги досега,
човешката природа е била все една...
ЖВ
