Усмивка всред зимната игра, грижа скрита във душа.
Веещ се на слънцето чаршаф, простор и мирна синева.
Каменна преграда, зид - мравка и една пчела.
Тиха дума, полъх на бреза, монета пъхната в пазвата за спомен ей така.
Шум от отмиващи вълни, солени като дълго кътани сълзи.
Светулка бързаща сама, диреща сродница в нощта.
Горски стъпки - тиха пукота, песен на есенни листа.
Луна прегърнала мъгла, скреж и канелени стебла.
Крепост от бяла мекота - снежна детска планина.
Време скрито в чернова, пропито в книгата на вечността.
Константин
No comments:
Post a Comment