Отварям вратата и онемявам - пред мен стои тя!
И представяте ли си беше решила тази вечер да готви... кухнята беше като след апокалипсис.
Пристъпвам плахо, плахо напред - очите ми шарят и се опитвам да оценя грубо щетите по мебилировката, печката, котлоните, тиганите и...тавана.
След това забелязвам, че котката гледа жално и се опитва с котешките си очи да каже: "Защо ме остави?".
Тръгвам към нея, да я помилвам и да й се извиня "Не знаех, че така ще стане, всичко започна така невинно", когато ТЯ застава на пътя ми с безжалостно невинна усмивка.
"Аз уж знаех как се правеше мусаката, ама микровълновата печка като нещо откачи и то... иначе много добре вървеше."
Невинните й очички ме гледаха умолително, докато пръстите й шареха едни по други, пристъпваше от крак на крак - наистина й беше гузно: "Не се тревожи, нищо кой знае какво не е станало, ще изчистим и всичко ще се оправи", чух се да казвам - сякаш отдалеч.
Тогава тя се тросна на дивана изморена от ежедневието си на любвеобилен дребен бозайник.
Аз постоях още час-два в кухнята - на същото място, не мърдайки и преосмислях дребни неща като битието си и смисъла на съществуването, когато на вратата се позвъни.
Нисък човечец с равнодушен поглед ме изгледа безизразно и каза: "Добър ден. Аз съм от мобилния Ви оператор имате неплатени сметки и се налага да Ви прехвърлим към съдебен изпълнител. Да си знаете само."
Аз стоях и го съзерцавах изпод вежди, опитвах се да вникна в смисъла на думите му, но някак не ми се отдаваше - мислех си само за това как скъпата ми съпруга му мяташе въздушни целувки от хола (зад гърба ми) - просто... тогава осъзнах, че освен един средноедър уморен от работата бозайник, съм и отскоро едър рогат добитък…
Това ли беше сега животът ми? Що за мизерно съществувание беше това. Не стига, че съм се спукал от работа ами сега и това…
Просто не беше честно, с какво бях заслужил това - жена ми готвеше като комбинираната версия на двете заварени сестри на пепеляшка, а мъжът, който явно ме беше изместил, беше метър и петдесет на метър и петдесет и имаше сексапил колкото три орангутана разцъкващи белот.
Затварям врата под носа му и се обръщам към миналата ми женица. Гледам я, гледам я и след това пак тряскам вратата, но този път от другата страна.
Отварям вратата, влизам, взимам котката, излизам, затварям вратата - така, сега сме аз и Гошо срещу света, умувам известно време каква ще ми е следващата стъпка и не след дълго ми хрумва, че съм безидеен…
Но няма страшно, ей сега отивам в бара на ъгъла пия нещо на екс и просто няма как да не ми дойде нещо брилянтно.
След третото топло мляко установява, че една девойка ме наблюдава с интерес от отсрещната страна на тезгяха - отнема ми малко време да разбера, все пак съм бая замаян вече, но се сещам - тя е барманката!
Така замислям се вече ясно, ако все пак ако ще правя нещо най-добре първо да го върна на змията, дето ми отрови живота и хвърлям един поглед на барманката.
Тя - чаровницата - ми се усмихва с прекрасните си зъби, присъпва напред с грацията на зебра и нежно ми прошепва с плътен басов глас "Ах, ти, палавнико, само от погледа ти се чувствам неловко."
Така, това бързо развитие на отношенията ме кара да си мисля, че евентуално може би нещо не е както трябва.
Докато барманката ме носи на изненадващо мускулестите си ръце към спалнята, аз съм потънал в размисъл какво не е наред - накрая се сещам и излитам от леглото с победоносно "ЕВРИКА" изражение - забравил съм котката в антрето!!!
Взимам Гошето а той ме гледа с погледа от по-рано тази вечер. Знам приятел, бурна вечер си беше.
Прибирам се вкъщи - а там жена ми вече ми е простила, че ми е изневерила и положението не е чак толкова неловко - скарва ми се само малко, колкото да си знам урока, а аз след това решително се запътвам към кухнята - има работа за вършене.
Константин и Сиси
No comments:
Post a Comment