Среща

Пенлива тишина се разстилаше над полето.
Усещах как хладната трева докосва стъпалата ми под галещите ласки на вятъра.
Старата круша беше притихнала и едвам дочувах шепотът й сред нощта.
Месечината игриво се гонеше с облаците в далечината.
Продължих да се движа напред докато не дочух планинския ручей.
Знаех, че съм на правилното място. Оставаше ми само да чакам.
Времето минаваше бавно под музиката на щурците. Звездите прозираха през кръпките на облаците и чистият хладен въздух ухаеше на зеленина.
Бях уморен, но в тишината дневни ми тревоги бавно започнаха да се изпаряват.
Не след дълго от тях нямаше и помен. Реших да се приближа до брега на ручея. Легнах на земята и вперил поглед в сияйните искри на небосклона, потопих стъпалата си в реката.
Усещах чистата хладнина на водата, докато ме масажираше нежно.
Облаците бяха отминали и месечината ме гледаше благо.
Тревата наблизо се разшумоли от меки пристъпващи стъпки.
Не отместих поглед от месечината, но по устните ми се изписа издайническа усмивка.
Тя събу обувките си и седна на тревата до мен. Погледнах я. Взираше се напред - към планината, към гората. Скоро обаче отмести топлия си поглед и го спря на мен. Сложи ръката си върху моята и легна на земята до мен. Аз свих пръсти и притиснах дланта й към моята. Тя направи същото, явно и аз й бях липсвал.
Лежахме един до друг на хладната земя, сияйни в лунната палитра. Бяхме щастливи в тишината на нощта.



2017.12.12 Константин