Капки на тъма,
падащи мъниста от вода...
Вятър от съдба,
виелица в нощта...
Мирис на гора,
сладост тъй сама...
Студ и тръпки,
безкрайната тъга...
Сълзите топли от очите ронят се,
с дъжда самички борят се...
Дъхът в нощта се губи,
вятър на една душа...
Парфюмът сладникаво ухае,
но никой не му се мае...
Лед в сърцето и капчица страдание,
от болка почти загубено съзнание...
Съдбата е една, но и в най черната гора има късче светлина!
Не иде тя от прозорец далечен,
нито от фенерът в ръката на рицаря сърдечен,
нито пък от лагерен огън за сладки думи заречен...
Не! Светлината в нощта иде само от надеждата за деня!
ЖВ
No comments:
Post a Comment