В нощта

Може би нямаш нужда от мен,
не ти е нужна опора или милувка нежна,
справяш се прекрасно и сама,
силна си и борбена,
светът за теб е сякаш нищо...

Но знай едно!

Когато се от съдбата умориш,
когато глава непримирима преклониш,
когато вихъра на зимата усмивката ти вледени,
помни тогава ти,
че чакам те кротко аз в нощта,
чакам те с усивка мила и прегръдка тиха,
сълзите ти с длан ще избърша
и страховете ти с милувка ще прекърша...