Дъжд

Нощта заваля.
Падаше на малки капки тъмнина - стопяваше усмивки и затваряше очи.
Хората се опитаха да си поемат дъх в проливния дъжд, отваряха широко уста и жадно поглъщаха живителната есенция на въздуха.
И това не помагаше...
Битката бе тежка и продължителна.
Някои се покриваха с дъждобрани изработени от всякакви пособия. Имаше таблети, мобилни телефони, чат-пат се наблюдаваше някой гигантски екран на стационарен компютър.
Пенка от село Кифлич се опитваше да се скрие от мокрещатата тъмнина с помощта на цяла поредица от видео клипчета и селфита в тоалетната, но дори това не упя да я задържи задълго в света на будните. След това тя също така и заспа.

Нощта валеше ли валеше...
Идваше на талази и поваляше все повече от бодрите борци на Ококорието...
Клик след клик, цък след цък те падаха като кегли, повалени от пиле сомнамбул, преследващо поредния илюзьорен домат.

Вече бе твърде късно. Островчетата светлина бяха останали тъй самотни сред морето от необятен мрак. Звуците на похъркване се чуваха издайнически от всяка ниша на битейната реалност.

Нощта валеше и мократа тъмнина се разливаше във всяко жилище и се процеждаше през всяка пролука. Дори най-верните синове на Безкрайния Постинг и поддръжници на Ококорието постепенно се оказваха заляти от бурните вълни на среднощния мрак.

Нощта валеше на бурни талази, но без пресекулки и без жал.
Помиташе всичко по пътя си...
Надежтада почти не се виждаше (заедно с редица други неща, които също не се виждаха).

Останалите петима борци на Светлината и застъпници на всеотдайната и изострена до безумност комуникация със сетни сили постваха и лайкваха какво ли не - само и само да не се поддадат на мократа тъмнина, която вече се бе пропила дори в дрехите им.
Захвърлили всичко и облечени в пижами някои от тях щяха да разказват после на внуците си как в тези последни часове на силната борба са чували ефирните песни на кревата, който подобно на русалките ги е привиквал към себе си с неописуема чаровност и ухание на сладка мекота.

Още едно коте бе харесано, още едно бебе бе тагнато, още едно епично видео за нещо си бе споделено... Треперещи ръце, изнемогващи очи, обтегнат като струна ляв бутон на мишката, безвремие на битка!

И ето! Като чудо то се случи. Безмилостните капки тъмнина започнаха да оредяват. Скоро небето се разведели и пронизващият мракодъжд пресекна.

Милувката на светлината погали всеки малък блогър и постър и със своята нежна целувка отприщи поредната вълна утринни лайкове и постинги.

ЖВ