Щастието

Някъде сред простора на залязващото слъце,
отвъд примигващите, весели звезди,
някъде на изток, или може би на юг,
сред далечните и необятни бъднини,
някъде там, посред и мъничко встрани,
е щастието, тъй истински само.
Стои и плаче, защото щастието, не знаете ли, е нещастно!
Гледа хора вкупом идват, поглеждат го невиждащо в очите,
след това припряно, бързо, бързо си отиват по бедите.

Ах, хорица мънички, нещастни,
защо тъй вие щастието терзаете, ужасни?
Нима не знаете, че за да не е щастието унило,
трябва то да е с вас дружило?
Как така не проумяхте и истината не видяхте,
че за да сте вий истински усмихнати, засмени,
трябва да сте с душите си единни - някак си сплотени.

Бъдете по-истински, по-цели,
по-някак-си същинско-смели!
Бъдете себе си, не други!
Обичайте, но не с хули!
Защото в любовта са очилата,
с които се виждат на щастието делата.
Като го разпознаете, го прегърнете,
по челото го целунето и нежно с милувка го утешете.


Ж.В.