Самота... или нещо такова

Той стоеше сам в хладилника.

Беше обзет от самота и малко студ!

Имаше пиле до него, но то бе студено, а и недобре опечено.

Зачуди се за миг - как така се е озовал в хладилника.

Мина му бързо - мисълта.

Без да се усети как, пренесе се в хола...

Сигурно се бе взел за пилето и се бе сервирал по инерция...

Провал след провал, как можеше да е толкова разсеян.

Трябваше да запише някъде своите мисли.

Опита се да ги запише на гърба на един Тефтер.

Тефтерът го ухапа и избяха в другата стая.

За какво му бе да кръщава добермана си Тефтер...

В холът цареше сумрак - дали не бе поради факта, че бе забравил да купи крушка?

Крушите стояха в кухнята, зелени и... непригодни за електрическата инсталация.

Бе се опитал да завие вече една - не пожъна успех... След втората се оказа.

Защо... защо никой не ме иска - запита се. Как може такъв мъдър и сръчен да съм и да съм сам.

Жена му му перна един чехъл по главата  и му каза - "Стига си хленчил, ами се дръпни, че гледам 'Бик с брат Ар' по първа'".

Това беше - ситуацията не се издържаше, не можеше да понесе повече това положение... Нуждаеше се от промяна - отиде до тоалетната и си изми зъбите. Ухили се кат' кон и се огледа. Нямаше огледало. Стената беше бяла на подозрителни точки.

Вечерта зави малкото градче със своето одеало. Нощта дойде...

Всички спяха, само Гер Ой не би! Той нямаше и как да бие, защото бе доста хилав, но ако евентуално някога успееше да бие, то сигурно би бил сметана. Обичаше да бие сметаната. Падаше си таен побойник на млечни изделия и затова тортичките му винаги бяха особено пухкави...

Легна и затвори очи, Красавица Ухайнова хъркаше ритмично до него. Силата на самотата го обзе - бе отново сам в свят от меденки, но без меденките... Почувства се натежал, сякаш животът му бе увиснал на врата. Като се осъзна разбра, че това е малката Скаличка, която бе на четири годинки вече.

"Тате, не мока та спя. Раскажи ми пуикасха." 

Той взе Скаличка Ой-Ухайнова, сложи я обратно в креватчето и й разказа приказката за геройския геврек и унищожителя на тестени изделия. Накрая геврекът успя да надвие унищожителя с ум и ударна доза черен пипер. В края на приказката за расизъм нямаше и място, защото геврекът можеше да мине за поничка с глазура от шоколад. Скаличка спеше като сестричката си Канаричка - в сеседното креваче.

Гер Ой се върна в леглото. Зави се през глава и изпъшка - "Тежък е животът, а и защо само на мен ми се случва всичко..."

Желанието му се изпълни - на следващия ден спечели от лотарията... заедно с още петдесет хиляди човека и едно магаре.

ЖВ