Една душа

В нощта на делата,
в ковчега на света.
Нейде в простотата,
насред безброй мечти,
стои една душа.

Стои и се усмихва нежно,
окъпана в лепкави лъжи,
поръсена с горчилка от омраза,
обсипана със завистна поквара,

Сама тя е чиста - насред поле от гнусота.

Стои тя и се усмихва благо,
ръце протяга и шепне слабо:

'Обичам те, недей така бързо да крачиш из света.
Нима ще откриеш в скоростта дъха на любовта.
Обичам те, не ме мрази,
нима омразата ще те спаси?
Обичам те, не ме лъжи,
лъжата сама глава ще преклони.
Ела при мен да бъдем двама,
ела и ръката ми хвани.
Да крачим тихо под дъжда,
да се любуваме на красотата на света.'

Стои и с усмивка ръце към всекиго протяга.
Усмивка блага, размита от нощта.

ЖВ