Илюзии

Безкрай на реалност и пепел от сълзи, къде са нещата къде са делата?

Кога мисълта ще прогони пустотата?

Кога светът ще се отърси от сквернотата?

Стоя на ръба и гледам в нощта.

Огледалото зад мен отразява вечността.

Смях на завист и пот на омраза.

Къде е любовта, къде се дяна човечността?

И да може - не би, защото страхът е оръжие.

И да иска - не ще посмя, защото времето не стига.

Къде е средата на това безумие?

Кога дойде началото на идния край? 

Някак неусетно и дори плахо и тихо.

Раздор и смут, болка и омраза. Оръжия на страхливци.

Оръжия тъй ефективни...

Без да знаем дори, в капан сме хванати.

Аз държа теб, ти мен. Борим се до кръв и се не пускаме!

Смях и подигравки - дори не проумяваме, че на нас се смеят,

на нас се подиграват.

Стадо от овце лесно се води от едно куче.

Стадо от хора лесно се води от надменност.

Надменността ни е на нас кучето, а себелюбието ни е каишът.

Къде ни е умът, къде ни е мирът?

Крачка след крачка, миг подир миг.

Вплетени в оковите си, влачим се със сведени глави.

Да надигнем поглед не смеем.

А и да го направим - за кратко е, защото гледката боли.

Нашите окови са твърде стари,

кошарата ни е тъй голяма...

Битката приключи преди да е започнала.

Промяната е тъй женала и тъй... илюзьорна...

Когато дойде, ще се радваме на нея,

тя ще ни помилва по лицето и с целувка ще ни прониже о сърцето...

Защото не тази промяна ще дойде, която ни е нужна,

а тази, която желаем...

Господ да помага!

01.02.2014 ЖВ