Тя

Знаеш ли, когато те прегърна и усетя твоята топлина,
тя така ме сгрява, запълва отминалата празнина.

Когато те докосна, и ти погледнеш ме с тъй дълбоките очи,
тогава сякаш времето спира и като че ли облаците са плетени мечти.

Знаеш ли, че заспиш ли, аз често те галя по твоята коса,
преплитам пръсти в нея и усмивката идва неканена в нощта.

Онзи ден, когато се със сладолед изцапа и започна да се тревожиш, че на нищо не приличаш.
Тогава си помислих, прекрасна си - момиче! За мен си ти си по-ярка от слънцето и от звездите!

Без да знам кога точно, без да усетя как, ти стана част от мен, част от моята душа, част от моята съдба.
Виждам себе си през твоите очи и знам, че ще те обичам до края на света, било и в буря той да изгори.





Константин