Великден

Знаеш ли незнайните дела, несметните огнени лета?
Знаеш ли болката една, криеща се в истински сърца?

Помниш ли миналата зима, с нейнaта нежна красота?
Помниш ли утринния бриз, носещ мистичната мъгла?

Видя ли водопадащото време - разпенено на милион съдби?
Видя ли идващото утро, отразено от детските очи?

Чу ли стъпките на грохналия старец, още носещ в себе любовта?
Чу ли полъхът на аления шепот, стоплящ нощната тъма?

Усети ли мислите на двама, милващи се нежно с приказни слова?
Усети ли уханието на добрина, вплетено в живата материя на света?

Нима не знаеш, нима не чуваш, нима не виждаш и не помниш?
Нима сивотата те е взела, нима цветът за теб е мъртъв вече?
Нима си се предала, предала на скучната съдба?
Но не съдбата скучна е, а истината заменена е с лъжа!

Бъди, бъди и чувствай, всеки вопъл на твоята душа,
чувствай и не се отчайвай, защото има Слово във света!
А със Словото дойде и Силата, спасителна и тъй добра.
Недей забравя и не се страхувай - страхът е пагубна тъма.
Защото Словото след дни възкръсна в неземна светлина
и счупи със това главата на смъртта!





Константин